Привикнах със опция - страдане.
Дори ми стана любима.
Политане казвам на падане и

 Когато осъзнах, че всичко е преходно.
 Никой не ми е длъжен с нищо. Спрях да 
 търся и очаквам. Осъзнах, че любовта е     само една поетична измислица. Убиец на   свободата. Заробваща и обсебваща   заблуда. Наранявяща и болезнена...

 
  Научих се да бъда безразлична.
  Да не  показвам, колко ме боли.

 Болката ме обсебва и изгаря.
Не мога да мисля, не чувам и сякаш танцувам върху жарава. Разтапям се и се превръщам в пепел. Къде е вятърът? Къде? Нека ме разпилее навред, без право на събиране.
Нека не остане нищо...само тишина.

 
Отивам си с прекършени крила,
изтляла пепел в старото огнище.